Гледам го, нищо и половина човек... рискуваш си цигарите ако е на близо, а те скъпи мама им стара.... цигарите добре, но и обонянието ти отива по дяволите... после не можеш различи на какво ти мирише, на пръдня или на липов цвят... подхванете от дълече, заслушасе за какво бращолевиш на три бири, па направи една крачка, та после още една и подхване, една лека тирада, да ти обясни, колко не си прав... нали някога, в едно друго време на него му се е случило същото... да ама в това изветряло някога е нямало мтел а аз псувах последната си сметка.... я дай да запаля, и ще ти обясня.... поне да говореше хубаво, ама не по скучни разказване здраве.. бирата ми лепне, как да го пратя на майната му... уж тъй де бродяга, уж окумуш.... ама не... преди време, работех в едно село, влизам в кръчмата да пийна един пелин, вътре стари бродяги, но хортуват хорат сладко сладко, като влезеш и не ти се излиза, имаше един лека му пръст, ходеше с тетрадка и химикал и си пишеше стиховете на всякаде, ей тъй, легне под големия орех и драсне няколко реда... и той небръснат, скаран с водата, ама душа човек, почерпя го с пелин, реже крачмаря мезето и той рецитира, спомня си онова време, младини, жените...
пука ти за носа или за стотинките на изпития пелин... хубавото приказване, не се равнява в пари...