Блогът на Ибрахим :: Отново стихове на Бертолд Брехт. . .

Попитаха ме от каде съм намерил Бертолд Брехт.
Отговорих.... До един контейнер.
Един чувал с книги... Изхвърлени... на боклука...
Простичко и май логично днес...

1.
Когато необходимият мъж намръщва чело,
две земни царства се люшкат,
когато необходимият мъж умира,
светът се оглежда като майка,
      която нама вече мляко за детето си.
Когато необходимият мъж се върне една седмица
     след своята смърт
в цялата държава не може да се намери
    място за портиер.

2.
Буйната река ,,брутална,, наричат,
а речното корито, което я ограничава,
никой не назовава ,,брутално,,

3.
Новите времена не идват изведнъж.
Моят дядо живееше вече в новото време.
Моят внук ще живее все още във
                                                старото.

Новото месо се яде със стара вилица.

Самодвижещите се коли
не бяха най напред танкове.
Самолетите над нашите покриви
не бяха най напред бомбардировачи.

От новите антени идеха старите глупости.
Мъдроста се пренасяше от уста на уста. 4. Аз Бертолд Брехт, от черните гори произлизам. Пренесе ме моята майка във тези градове във своята тежка утроба. Стъдът на горите ще остане във мене, дордето смърта ме скове.

Нагоре