Блогът на Ибрахим :: Сътворението. . . или как се пръкнали Той и Тя. . . .

В началото всичко бе вятър и мъгла, докато някъде горе или в страни, (трудно е да се определи посоката на нищото) един Разум, реши да бъде светлина и красота.

Поработи няколко космически ери, каквото и да значи това и се справи без грешка. Просто разкош. Ама нали си пада и малко шегаджия реши да създаде още една твар, като вид експеримент.
Речено - сторено. Кал, вода,малко нерви и ето ти човек. Сложи му и акъл, не много, само толкова колкото да може, да направи избора между живота и саморазрушението. Разума знаеше, че малкото акъл, ще накара тази твар да се мисли за велик и точно в това е малката шегата на целия експеримент. При своето жалко съществуване, тази твар ще величае себе си, като най гениалното творение. Ще поставя себе си редом до Разума, ще се представя като негов заместник. Абе пълен идиот. И когато този идиот ще бъде в своите очи бляскъв и велик, всичко ще се срути. Но въпреки това той ще има право на избор, избора да разбере, тази шега на Разума и да му се противопостави, за което ни най малко няма да бъде наказан. Това противопоставяне, всъщност не е срещу Разума, а срещу собствената си природа на глупост и мания за величие. Малкото акъл, примесен с кал и вода ще му позволи този избор.
Но все пак Разума бе крайно скептичен.
И ето че експеримента започна...

След като отвори очи, творението на Разума, стана леко, разкърши се и започна да любопитства. Завираше се на всякаде, оглеждаше всичко. Това всъщност бе хубаво за неговия Творец. Но само в началото. След като придоби малко повече смелост, творението започна да проявява своето високомерие. Бъзикаше се с останалите твари, приемаше ги за по низши, и прояви едни от особените черти на неговият вид, които щяха да бъдат основни за бъдещето му потомство - егоизъм, високомерие, незачитане на останалите и особено на различните и по слабите. В него имаше притворството и лицемерието, когато се изправяше пред по силните от него твари а лицемерие и високомерието му се разпростряха дори пред съмия Разум. Творението започна да приема заобикалящата го реалност, като даденост, която трябва да бъде винаги в негова полза и угода. Високомерието му стигна до такава степен, че тази жалка твар започна да приема съществуването и на съмия Разум, като за своя даденост. Съществуването на всичко на около, би се обезсмислило, ако не съществува той, това велико творение. Толкова бе израснал в собствените си очи. Естествено, Разума слушаше с насмешка уж скритите мисли на своето жалко творение, но точно това и очакваше, и сега бе ред да му сътвори и другар и да го накара да изпита едно ново чувства.
Стана бързо, приспа го, взема едно от ребрата му и хоп, още едно творение, вземащо се на сериозно. От сега насетне, Разума започна да ги нарича Той и Тя.

Те се намериха бързо. Той я усети по миризмата и по една лека болка някаде в слабините, която не бе изпитвал до сега. Аха смокиновия му лист да падне. Тя също го почуства, но чувството не беше толкова осезаемо като при него. Все пак бе създадена едва от скоро и още не разбираше идеята.
Видяха се и за пръв път, Той изпита страхопочитание към Разума. Пред него се изправи едно създание, което го накара да почувства нещо ново, някакво сладко чувство, което по късно щеше да се нарече любов, страст и нагон. Това което тя видя бе падналия смокинов лист, и това под него. Първото което усети бе любопитство, все пак Тя бе от скоро тук. След това дойде привличането, към това обрасло и гледащо я като пукал същество. Изпълниха ги страсти, Той спря да любопитства и да си вре носа навсякаде. Вреше го само в нейните прелести.
Двамата бяха щасливи, обикаляха и с красотите създадени от Разума и си мислеха, че все пак те са господари на всичко наоколо. Скоро и Тя влезе в ролята на господарка, на която всичко останало трябва да се подчинява, освен разбира се Той. Все пак Той беше първосъздадения и Тя му отстъпи старшинството с малко нацупено изражение и с мисълта ,,ще видим тая работа по нататък,,.

А някаде в страни растеше една фиданка, която скоро щеше да даде плод.

Нагоре