Блогът на Ибрахим :: Селски хайлайф. . . .

Усмихнати и самодоволни, те влязоха в кръчмата. Тяхната маса беше свободна. Поръчаха си туба бира. Тя се изкиска и му намигна, той и отговори с плясване по задника. Зад тях вмирисания стар ерген ги гледаше завистливо. Не беше се къпал от два месеца, а те от окола седмица.
Той е облечен с дънки от ,,ров ров,, и горнище на анцунг с надпис от висшата лига. Носи маратонки от безмитен магазин и едни хубави черни чорапи купени от една циганка на пазара, направо без пари. Колко им плащаш - два лева за десет чифта и една седмица един чифт не ги сваляш от краката си, переш ги и отново ако ли не, на боклука. Гелосаната му коса е шръкнала като на разгонен таралеж, прекривайки леко кривата му глава.
Той взе чаши, но все още с поглед в плеснатия и преди малко задник който съблазнително изпълваше мръсните и анцузи. Мазната и коса е вързана на опашка. Вече цяла седмица се кани да се изкъпе, но времето и все не стига. Тази сутрин аха да вземе един душ, ама той нали все бърза, и не можа. Ходиха до града да хванат промоциите в Лидъла. Поблъскаха се ама купиха това и онова, даже и един хубав шампоан с надписи на друг език, който май го рекламираха по булсаткома. Истинско разточителство.
В кръчмата телевизора дрънчеше. Той извади от джоба си пакетче семки и започна да яде, плюейки в пепелника. Мазните му пръсти напомниха за баничката днес и той се усмихна влюбено поглеждайки към нея. В града те си хапнаха топли банички и студена боза. При тях това беше традиция. той си взимаше три, тя две и една двулитрова тубичка от вкусна кафява течност
И стана белята. На връщане в автобуса, тя се размърда неспокойно, и взе да се оглеждаше в тъмното, до къде бяха стигнали. Топлата баничка и охладената боза си казаха думата, за малко да оплеска непраните си прашки. Стигайки до спирката тя изкочи от рейса и побягна към близкия паметник. Той чу раздиращия звук на сладкия и задник и бързо тръгна към нея за да и даде новия вестник. Те нямаше да го прочетат. Как пък не да си губят времето с четене. Купуваха го за повече авторитет, нали някой от село може да ги види в града пък и беше добър за кенефа. Мазната му усмика огряваше лицето му.
Филма все още не почваше, даваха реклами за диария.
Тя отвърна на усмивката му с една прозявка и си поиска семки.
Стария ерген ги погледна отново. Той не обичаше семки. Преди малко изяде една порция бахур и сега облизваше мръсните си пръсти усещайки още вкуса на мезето примесен с вкуса на пикня. Беше ходил да го изтръска пред кръчмата на едно по тъмно местенце.
Тя и той от пет години работеха заедно в един цех. Почнаха веднага след сватбата. Нямаше меден месец, пък и кой ще харчи пари за глупости. Меден месец, ще има в кревата - казваше той и скачаше върху подпухналото и тяло и десет единайсет дневната им пот се смесваше. Чукаха се отначало всяка вечер, но после разредиха. И как иначе при две деца трябват пари, трето не им трябваше..
Започнаха да събират пари за апартамент. В цеха това е трудно но все пак младостта си каза думата. Той стана началник смяна, а тя след много молби, отвори своя лавка в цеха, сега след едно заемче от банката и от тук оттам, може и да си купят една гарсониерка. Мъничко но все пак граждани. В селото нямаше млади семейства, а и тези които бяха все още тук, много много не излизаха.
Тя се размърда отново, както в автобуса. Той я погледна и тя му кимна. Досмеша го. Тя стана и излезе.
Филма почна. Сериалите му харесваха. Как добре си живеят хората, виж им масата - казваше понякога той - а се занимават с интриги и все не могат да се разберат. Аз да имам толкова пари, ехейййй....
Обърна се и погледна стария ерген, който си бе поръчал още едно мезе от бахур. Дояде му се и на него. Е тази вечер ще му отпусне края и поръча още една туба бира.
Тя се върна. В кенефа нямаше хартия, което много я ядоса и за да си го върне, забрави да пусне водата.
Кръчмаря отвори вратата, като се опитваше да разбере откаде му мирише. Тя и той се задълбочиха в сериала.
Старият ерген отново облизваше вкуса на бахур и пикня от пръстите си.
Един плъх току що бе започнал своята закуска във вмирисаната тоалетна а в селото се чуваше ленив лай на псе. Това бе спокойна вечер на село.

Нагоре